|
традиции
|
КАРАКАЧАНИ С някои от тях разменяме случайна приказка, с други ни свързва общата улица, училището на нашите деца и небето, под което текат дните не на този свят. И те като нас са частица от кръговрата на живота. Но усещат него, живота, по особен начин. Кои са каракачаните? Сред многобройните и разнообразни общности, населяващи Балканския полуостров, те се отличават с особения колорит и магията, която носят тяхната култура и бит. Принадлежат към източно-православната църква. Християни. Вярата е част от тях, но начинът им на живот е тяхната истинска религия. Говорят "ромаика", северен диалект на съвременния гръцки език. Сред етническите малцинства на Балканския полуостров каракачаните са единствената общност, успяла да запази полуномадския си начин на живот до средата на 20 век. Произходът им е загадка. Според една от хипотезите каракачаните са били уседнали гръцки селяни, принудени да напуснат селищата си и да станат номади. Своите привърженици има и тезата, че те са потомци на елинизирани траки. Съхранено е народно предание, според което тяхна родина е планината Пинд. Поради гнета на турски владетел те напуснали областта Сирако и тръгнали по планините. Заедно със семействата си и цялата покъщнина се движели към топлите низини и обратно в търсене на прехрана и подходящи климатични условия за стадата си. В паметта на по-възрастните каракачани е запазена една картина: живописни кервани от коне и хора, тръгващи на път около Кръстовден и св. Четиридесет мъченици. Начело вървяла млада невеста, облечена в сватбено облекло със сватбените си накити. След нея прииждали керваните, следвани от огромни стада от овце и цялото това ществие се охранявало от свирепи кучета. И днес тайните на "черните бегълци" витаят като самодивите, които виждаме, но не можем да опитомим. Опитваме се да разберем защо тези хора са търсили промяната, що за кръв тече във вените им. Избирали са най-добрите макар и сурови условия за своето оцеляване. Но какво ги е водило през времето и пространството? Може би са се подчинявали на вечната човешка потребност от движение, която е същността на живота. В нашите представи живописните кервани през пролетта и есента, огромните стада, пастирските кучета, колибите от клони и щума са сякаш целият им свят. Вече няма да ги познаете по характерния сплитък на косите и традиционното облекло - силно набраната вълнена фуста с широк колан, малката трапецовидна престилка и шарените калци, тъмночервения женски шал и силно набраната бяла мъжка пола. Останала е запазена част от обредите и обичаите, свързани с трите най-важни според каракачаните моменти в човешкия живот - раждане, сватба и смърт. Те играят съществена роля за поддържане на етническото самосъзнание на потомците на този народ днес и разкриват връзката на тези хора с предхристиянските вярвания. Техните семейни обреди и особено погребалните изразяват същността на каракачанската житейска философия. Погребвали своите мъртви в скалите или в гората. Без знак. И продължавали по пътя. |
|
