туризъм

турове за набюдение на птици

турове за набюдение на растения

турове за набюдение на едри бозайници

велосипедни турове

религиозен

лечебен/курорти/

лечебен/курорти/

С.Баня

Курортът с. Баня, известен повече като Карловски минерални бани, се намира на 12 км южно от Карлово и на 47 км северно от Пловдив.
Минералните извори датират от стари времена. В по-достъпните "топли гьолове" са се къпали хора и животни. Язаджиолу Топал Али от Карлово бил много религиозен и мислил как да спаси душата си.Ходейки често в с. Баня и гледайки къпещите се, решил да направи "Хамам за хаир". През 1820 година обградил два гьола, направил им покрив и с разделна стена създал два басейна (мъжки и женски). На една от стените е имало надпис с приблизително такова съдържание:"Тези две бани (мъжка и женска) са построени от Топал Али. Баните са обществени и хаирът-обществено благодеяние".

повече за с.Баня

Гр. Хисар.

Още през тракийско време, когато котловината е била населявана от племето беси, селището е било известно със своите минерални извори на хората от големите гръцки градове Маронея, Амфиполис и др. То се превърнало в голям курортен град за римската робовладелска аристокрация (Диоклецианополис-на името на император Диоклециан)след завладяването на Тракия от римляните и обявяването на минералните извори за императорско владение. Беломраморният град се виждал отдалеч като сънно видение сред буйна зеленина, прочут с минералните си извори, хвалебствията за които се носели като притча от уста на уста по цялата римска империя. Тук се стичали болни от Балканския полуостров, Предна Азия и Егейските острови. Градът е бил свързан с шосе с Филипополис и Константинопол, откъдето са идвали официални лица за къпане и лечение. При археологическите разкопки наред с другите предмети, открити сред развалините, бе намерен и един сребърен хирургически инструмент, което показва, че на място е била използвана и хирургията. В помещения на късноримската баня върху извора Хавуз са открити разхвърляни оброчни мраморни плочи на нимфите-богини на изворите. Оброчните релефи били оставяни в знак на благодарност към божеството, което им е помогнало да се излекуват. Тук е имало нимфеум, т.е. светилище-лечебница под закрилата на нимфите. Банска постройка през тази епоха е имало над извора Момина баня. През 5 век градът е служил за лечебно място на редица високопоставени византийски държавни лица, например Соломон, викарий на Тракия. Със завладяването на селището от турците то било изгорено, а населението-избито. Едва през втората половина на 17 век известен турски чиновник на име Хасан паша оценил топлите минерални извори на изоставения Хисар и наредил да построят сегашните бани. Така постепенно около изворите се създало ново село, което турците нарекли Хисар.

повече за Хисар