Едните носят панталони от козя кожа, обърната с козината навън, и се наричат Баджаци. Над тях се облича бяла риза и над нея къс женски черен сукман. На раменете се носи ален пош (сватбарска кърпа), обшита с мъниста и титерета. Старците са обути в цървули от свинска кожа, на кръста си носят широк кожен колан с 5-8 големи хлопки, между които висят разноцветни пискюли. Маската на главата, наречена кюлаф, е изработена от бяло хасе с конусовидна форма, висока около 80 см и богато украсена.
Вторите се наричат белогащи. Те са облечени в традиционен костюм в бяло - клин, бяла риза и ален пош на раменете (като на баджаците). Навущата стигат до коленете и са украсени с черни гайтани. Белогащите носят тучове - звънци, 8-14 на брой, между които също висят множество разноцветни пискюли.
На Старчов ден участниците често носят оръдия на производството - дикел, коса, сърп, дори и части от рало, а често се представят и елементи от трудовия процес. Това говори за първичния аграрен характер на празника, свързан с желанието да се увеличи плодородието. Пресъздават се и исторически сцени. Характерно за кв. Сушица е черешовото топче с Боримечката, Райна княгиня.
Хлопките и звънците са различни по брой, големина и звучност - от тънък и нежен звън до оглушителен грохот. Под техните звуци старците играят с определена стъпка. В играта на "баджаците" и "белогащите" се чувства определен ритъм, спазването на бавна танцова стъпка и хармонично звънене на хлопките и звънците. Този стар празник-обичай и досега продължава да съществува в кв. Сушица. Участието в прегледи и фестивали не е без значение, но истинската красота на Старчов ден е в това, че той е празник на непоквареното народно творчество. Какъв по-удобен повод за непринудено веселие и възраждане на една дълбока традиция?

От архива на Исторически музей-Карлово