Първото построяване на храма
води началото си от 15 век. Първата сграда била малка, построена в
земята, няколко стъпала надолу, по-ниско от околните сгради, за да
не се забелязва от далеч. По неизвестни причини в 1813 г. старата
църква "Света Богородица" е изгоряла. Възстановеният храм задоволява
не само религиозните нужди на населението, но е и символ на пробуденото
обществено съзнание на карловци. През 1851 г. бил завършен строежът
на новата църква на мястото на старата "Света Богородица". Храмът
е изграден от приходите, постъпили в църквата, еснафските каси, дарители
и с безплатния труд на карловци и жители на околните села. Сградата
е трикорабна базилика, със една абсида и три свода. Отвън върху централната
част на абсидата върху камък е издялана ръка, заградена с три образа
на ангелчета. Непосредствено под ръката пак върху камък е изкопана
думата Зри (гледай). Ръката сочи североизточния ъгъл на църквата,
където някога е бил вграден основният камък на храма заедно с различни
реликви. Трите свода на храма символизират триличността на Бога. Сводовете
лежат върху 12-метрови гранитни колони, символизиращи 12-те апостоли.
Външната архитектура на църквата е опростена, но благодарение на чистите
и прости форми действа монументално. Камбанарията е една от най-изрядните
в страната. Заедно с кръста е висока 25 метра и има три камбани. В
двора се намират гробовете на Тодор и Ана Пулеви, дарили къща и трапезария
за бедни в Карлово, на Димитър и Христо Лазарови, подарили училище.
Иконостасът е най-важната украса на храма. Композицията не е сложна,
но е симетрична и изящна. В продължение на четири години и шест месеца
църквата е била огласяна от гласа на Васил Кунчев- Левски като послушник
и дякон. В "Света Богородица" е станало подстригването му за йеродякон
през 1859 г. Църквата е хранилище и на много ценни старини. В нея
се съхраняват оригинални старопечатни и ръкописни книги. Интересна
и ценна като живопис е иконата на Св. Безсребърници Козма и Дамян
с надпис на български език.