Манастир "Свети Спас" Сопот

Църквата "Възкресение Господне" е опожарявана и разрушавана няколко пъти. След възстановяването и през 1870 година е зографисана от художника Георги Данчов, съмишленик на Левски. От разрушаването и през 1877 година е оцелял само олтарът с избодените от щиковете на башибозуците очи на светци. Зад олтара е гробът на игумена Рафаил, възстановил църквата и чешмата в манастирския двор през 1879 година. До южната стена на църквата е голямата камбана, лята в Крайова през 1873 година, подарена на манастира от сопотненци, живеещи в Румъния.
В манастира се срещат Неофит Рилски и копривщенския чорбаджия, за да подготвят откриването на училища в Пловдив и Копривщица. В него през 1828 година игуменът Пантелеймон от Клисура прави препис с поправка на Паисиевата "История славянобългарская". На 7.12.1858 година Васил Иванов става дякон Игнатий. По-късно използва манастира за убежище в апостолската си дейност. В манастира учители и просветни дейци издават сатиричния вестник "Остен". Тук през 1875 година Тодор Каблешков заклева членовете на възобновения сопотски революционен комитет. При опожаряването на Сопот през 1877 година в двора на манастира са били избити от башибозуците много от бягащите мъже, жени и деца.